|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Цъфти, прецъфти Лиляна,
за есен да си весела,
аз пролет сянка дебела,
че ще за булка да идем,
за булка, за калоферка,
за калоферско момиче,
булката клето сираче,
сираче плаче не рече,
а буля му го мирише:
- Мълчи, Калино, не плачи
туй не се казва далеко,
за ден да идеш, да дойдеш,
мойто, Калино, далеко.
Знаеш ли, Калино, помниш ли
кога за мене тръгнахте
вишни-череши цъфтяха,
кога се с булка върнахте
вишни-череши зрееха.
Най-малкото деверче
той се от конче наведе
вишни-череши откъсна
и ги на мене подаде.
- Я на ти, бульо, череши
да знаеш, бульо, да помниш,
кога ти беше сватбата.
Крайново, Елховско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|