|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Турчин под крушка седеше,
сиво си конче държеше,
тихо на Радка думаше:
- Ела ми подръж, Радке, кончето,
да си кончето подкова
със маламени подкови,
със сребърни гоздове.
Ща да ида за булка
далеч на друго село.
Булката плаче, не рачи,
буля й я миреше:
- Мар, мълчи, зязьо не плачи,
вий кат за мене дойдохте
жълтите дюли цъфтяха,
като се назад връщахтe
жълтите дюли зрееха,
неранзите капеха.
Калипетрово, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|