* * *

Далеч за невеста

Гърци под круша седяха,
червено вино пиеха,
печено агне ядяха,
и си конете ковяха;
далек на сватба ще идат,
на сватба на Северинка,
момата плаче, не рачи;
я буля й я миреше:
- Мълчи, калино, не плачи,
и буля й мома бивала,
и буля й от далек дошла.
Знайш ли, калино, повниш ли,
като за буля дойдохте,
Дунава сухо минахте;
като се с буля връщахте,
Дунава мътен протекъл,
дърво и камък влечеше;
която мома отиде -
млада се булка върнала;
която булка отишла -
с малко се й дете върнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013