* * *

Далеч за невеста

Мари, Еринко, Еринко!
Еринка са я искали
през девет села в десето,
на десетото да седи.
Еринка плаче, не рачи.
Братец хи сила правеше:
- Земи го, сестро, земи го,
че е момчето хубаво,
и на хубост е хубаво,
и на работа работно!
И не е много депеко -
и я взех булка делечна:
гъто за булка ходехме,
вишни-черешки цветяха
и благушките ябъльки,
та ги сватове кършеха
и си гуглите кичеха.
като от булка идяхме,
вишните бяха втасали,
вишните и благушките,
та ги сватове беряха
и си децата миряха.
Еринка дума батком си:
- Не ща го, братле, не ща го!
Я сноще легнах, та заспах
и в съня видях лошав сън:
че Милуш града градяше,
та с белило го белеше
и с кървило го кървяше.
На градовето стояха
до два ми църни гарвана,
та се двамата кълвяха.
Братец хи тихом говори:
- Земи го, сестро, земи го!
Гроздовето са сватове,
белилото е хубаво,
кървилото е истовно -
гарваньньето сте младите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013