* * *

Далеч за невеста

Снощи са Неда главили,
дюлбер им, Недо, хубава.
Сутрин го Неда не рачи:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че той се зове далече,
през девет села в десето,
далече и на мнозина,
на девет села левтери
и на четворца девери.
А булня й я миреше:
- Мълчи ми, лелне, не плачи,
това не се зове далече,
далече и на мнозина.
Знаеш ли Недо, помниш ли,
кога за мене тръгнахте
ечуменето косяха,
вишни-череши цъфтяха;
кога се назад върнохме
ечуменето жънеха,
вишни-череши узрели,
деверите ги беряха,
от кон ги на кон мятаха,
мене скутето падаха,
а ти ми, лелне, казваше:
"Сбирай ги, лелне, сбирай ги
ти имаш много лелчета,
лелчета и деверчета,
армаган да им занесеш!"
И аз ги, лелне, събирах,
пълна ги кърпа напълних.
И кога в къщи стигнахме,
аз ги армаган раздадох,
ком по две, ком по едничка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013