* * *

Далеч за невеста

Орех се вива, повива,
наляво и пак на дясно,
и пак се листом завива,
да стой зелен за зима,
да държи сянка за лете.
Под него стоят златари,
златари и куюмджии,
се сини седла шиеха
и жълти юзда плетяха.
Бързаха да ги дошият,
далеч за булка ще идат,
за бяла Стана батова,
батова и ботурянкова.
Стана тоз хабер не знае,
буля й навън излезе
и пак се скорненко завърна,
и си на Стана думаше:
- Калино Стано, булина,
я излез, Стано, да видиш
каква се е сватба задала.
Дорде буля й издума
и двора им се напълни
с четирдесет коля кумове,
и петдесет коля сватбари,
бърже при Стана отишли
и тий си Стана грабнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013