* * *

Далеч за невеста

Турци по двори ходеха,
врани си коне водеха,
на коне юзди скачени,
далеч за мома ще идат
за едно клето сираче,
за Суфиланско момиче.
Момиче плаче, не рачи,
пък буля му го раздумва:
я мълчи, буля, не плачи,
буля ти е по-отдалеч!
Повниш ли, буля, знаеш ли,
когато за мене дойдохте,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците сееха;
когит се назад връщахме,
вишни-череши беряха,
ечемиците жънеха.
Батю ти от кон пресегна,
вишни-череши откъсна,
че ги на мене подаде -
туй му се вика далеко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013