* * *

Далеч за невеста

Мама е Никола сгодила,
сгодила мама, женила.
Взела му булче хубаво,
хубаво, ала злочесто.
Много му е булче хубаво,
ала е много от далеч -
през девет гори зелени,
през девет води големи,
през девет села, в десето.
Като го сгоди мама му,
много се радом зарадва.
Пуснала е цяла бъчва,
откупи три калесника,
на три ги села проводи.
Да ходят и да калесват.
В първото село - момини,
във второто село - момкови,
в третото село - кумове.
Вдигнали сватба голяма!
Като за булче тръгнали -
вишни-череши цъфтяли,
ецемиците класяли.
Като нататък вървяли,
живо и здраво стигнали,
като се назад връщали -
вишни-череши зреели,
ечемиците жънели.
Вървяли, що са вървяли,
до сред пътя са стигнали,
буен си вятър повея,
Борянки було отметна,
на Никола го метнало.
Кат' я Никола погледнал,
хубава му се видяла,
бяла Борянка, червена,
тънка Борянка, висока.
Приникна да я целуне,
остър му хаджар излетя,
падна Борянки в пазвата.
Пазвата й се напълни
с черни, бели дробове.
Борянка, хитра гидия,
взела Николу пещемал,
че си сърцето препаса
и се на Бога помоли:
- Подръж ми, Боже, душата
и ми продължи дните.
У Николови да ида,
да ида, Божне, да видя,
че ми се хвали Никола,
че имат къщи високи
и имат двори широки.
Портите им са железни,
пък със сребърни мандала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013