* * *

Далеч за невеста

Орех се вие, завива,
наляво и пак надясно
и пак са вместом завива,
да стои зелен и зиме,
да държи сянка за лете.
Под него стоят златари,
златари и куюмджии,
вси сини седла шиеха,
бързаха да ги дошият.
За бяла Стана ще идат,
за бяла Станка Ботева,
Ботева, Ботев Янкова.
Стана тоз хабер не знае,
буля и навън излезе
и пак се скоринко завърна
и си на Стана думаше:
- Калино Стано булина,
я излез, Стано, навънка,
каква се е сватба задала,
до наши порти допряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013