* * *

Далеч за невеста

Мама Милушка сгодила
през девет села в десето.
Скрито я мама сгодила,
Милушка не е знаела.
Дошла е света неделя,
Милушка е рано ранила,
измела в къщи, навънка,
отишла боклук да хвърля.
Погледна долу и нагоре,
и на буля си думаше:
- Ко ми са бульо белее
белее още чернее -
дали са бели снегове
или са черни калове?
Буля Милушки думаше:
- Милушке, зълво Милушке,
нито са бели снегове
нито са черни калове,
а най са твойте сватове.
Викна Милушка да плаче
буля Милушка миреше:
- Мълчи Милушке, не плачи
буля ти й от по-далече.
Кога за мене идеха
вишни-череши цъфтяха
и ечемиците класяха.
Кога се с буля връщаха
вишни-черни зрееха
и ечемиците жънеха.
Девер от конче присегна
вишна-череша откъсна
и я на буля подаде:
- Я вземи, бульо, череша
и нека, бульо, запомниш,
кога ти й била сватбата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013