* * *

Далеч за невеста

Прокудил се е Никола, Доне,
през Ирин-Пирин планина,
за пиринджийско момиче, Доне,
пиринджийско, чорбаджийско,
момиче плаче, та не ще,
снаха го тънко плетеше,
плетеше, предумоваше:
- Мълчи, калино, не плачи,
туй се не вика далеко,
далече се вика моето!
Когато за мен дойдоха,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците сееха,
кога се назад върнахме,
вишни-череши, беряха,
ечемиците женеха.
Тунджа голяма протекла,
чудят се, маят сватове,
кой ли да нагази.
- Нека нагази Никола,
че е сватбата неговата!
Конче потъна до сива грива,
Никола потъна до къдрав калпак.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013