* * *

Далеч за невеста

- Орехо, наемаш ли се, орехче,
шумата да си удържиш,
за зима да я удържиш,
за лете сянка дебела?
Под сянка седят троица
терзии, добри златари.
Терзии седла шиеха,
златари юзди лееха,
че щат далеко да идат,
дори на Фере за мома,
за герджик бяла Тодора.
Тодора двори метеше,
ситни си сълзи ронеше,
снашица си я миреше:
Мълчи ми, лелче, не плачи,
той не е твърде далеко.
Колкото беше за мене,
сега е толкоз за тебе.
Кога за мене дойдоха,
черни угари оряха,
бяла пшеница сееха,
вишни-череши цъфтяха
и орехите ресяха;
кога се с мене върнаха
бяла пшеница жънеха,
вишни-череши беряха
и орехите брулеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013