* * *

Далеч за невеста

Имала, майка, гледала
едничък син, млад Георги,
бързала да го ожени.
Далеч за булка тръгнали,
вишни-череши цъфтели.
Като до Вардар стигнали,
Вардар се река прибрала -
лесно сватбари минали.
Като се назад връщали -
Вардар лудей и бесней,
не могат да го преминат.
Че им се свърши виното,
виното и ракия,
и пъстри бели погачи.
Стоян на Радка думаше:
- Аз ще се хвърля във Вардар,
вино и ракия да взема.
До средата й доплувал,
оттам нататък - не можал.
Радка сватбари думаше:
- И аз ще се хвърля във Вардар,
у Стоянови да ида,
имали сиви гълъби;
първият пеел сутринта,
вторият пеел на обед,
а третият вечерта.
Че се е Радка хвърлила
и я Вардар отвлякъл.
Тогаз се е Вардар прибрала
и са сватбари минали.
Кога са в къщи отишли -
ни булка, ни младоженеца...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013