* * *

Далеч за невеста

Поискали са Калина,
през девет села в десето.
Калина плаче, не рачи,
а буля й я тешеше:
- Вземи го, зълво Калино,
та на това ли викаш далечно,
за ден да идеш, да дойдеш,
аче я от де съм, та деса?
Знаеш ли, зълво, помниш ли,
кога за мене дойдофте,
вишни-череши цъфтяха,
и по полето ягоди,
по триж конете ковяха.
Кога се назад вънаха,
вишни-череши фтасали
и по полето ягоди.
Девер череши береше,
мене ги в скути хвърляше:
"Сбирай, невясто, череши,
да си запомниш сватбата!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013