* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Петко Ради пръстен даде
да го чака бяла Рада,
до година, до половина.
Не го чака бяла Рада,
не го чака ни ден, ни два,
най се е Рада прогодила,
прогодила, оженила.
Кога Рада в черковите,
левент Петко с кон довтаса,
па си Рада проговаря:
- Давай, Радо, що си взела -
петковата първамина,
двойни, тройни огърлици,
обковани със жълтици!
Рада Петко проговаря:
- Ой те тебе, левент Петко,
имал ги е левент Петко,
имал ги е - давал ги е;
нямала е бяла Рада,
нямала е - вземала е!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015