* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Събрали се еничери,
еничери, ягалари,
да разбиват Будинграда,
да избавят бяла Рада.
Били се два дни, три дни,
не може да разбият,
да разбият Будинграда,
да избавят бяла Рада.
Най-малкото еничерче,
еничерче, агаларче,
веднъж хвърли, дваж удари,
къщите се разлюлели,
портите се отворили,
че излезе бяла Рада,
с червен чумбер забрадена,
тя в чумбера по-червена,
риза къса, тясна,
сукмана й есен-тесен,
Петко Ради пръстен даде,
да се менят, да се годят,
за година и половина.
Рада Петка не чакала,
най се Рада оженила.
Таман Рада под венчило,
дели Петко на вратата:
- Ой те тебе, бяла Радо,
давай, Радо, що си взела -
шекерите, бонбоните,
алените огледала!
Рада Петка отговаря:
- Имал си ги - давал си ги,
нямала съм - вземала съм,
на момата туй файдата,
на ергена туй зараря!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015