 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Петко Ради пръстен даде
и шарено огледало,
да го чака, доде доде,
доде доде от планина.
Не чека го бела Рада,
ни ден, ни два, ни неделя,
ами се е погодила.
Кога доде дели Петко,
дели Петко от планина,
бела Рада от кладенци,
срещнаха са в улицата.
Петко Рада отговаря:
- Дай ми, Радо, що ти съм дал -
огледало за хилядо,
мена пръстен за две хиляд!
А Рада му отговаря:
- Чума за теб, дели Петко!
Каква ми си грижа задал.
Огледало за дукато,
ти го казваш за хилядо;
мена пръстен за две дукат,
ти го казваш за две хиляд!
Панагюрище; зап. Н. Бончов (Каравелов-Лавров, № 138).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015