 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Петко Ради пръстен даде, мари,
да го чака бяла Рада,
годинчица, полвинчица.
Не го чака бяла Рада
ни ден, ни два, ни до пладне.
Зажени се, загоди се.
Тамам Рада във черквата,
Дели Петко на вратата,
на вратата със кривака,
и на Рада проговаря:
- Ой те тебе, бяла Радо,
давай, давай, що си взела -
два пръстена позлатени,
шиниците с жълтиците
и качета с петачета!
Отговаря бяла Рада:
- Имал си ги - давал си ги,
нямала съм - вземала съм...
Кривица, Разградско; хороводна (СИБ 2, № 1097).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015