 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Петко Ради пръстен даде -
да го чака бяла Рада
за година, за полвина.
Не го чака бяла Рада,
ни година, ни полвина,
не го чака ден до пладне,
най се Рада посгодила.
Тамам Рада под венчило,
дели Петко на вратата,
на вратата със кривака:
- Давай, Радке, що си взела -
два пръстена позлатени,
жълтиците с шиниците,
имането с казаните,
грошовете с кошовете!
Радка Петку отговаря:
- Имал си ги - давал си ги,
нямала съм - вземала съм!
неуточнено (Каравелов. Нова песнопойка, 1878, с. 30).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015