* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

- Либе, либе, първо либе!
Дърво ли си, камък ли си,
камено ли сърце носиш,
та не дойдеш на седенки,
на седенки, на беленки?
Да те видя, да ме видиш,
да ти кажа, да ми кажеш
и да ти се пооплача
от моята пуста майка -
как ме кълне и проваля:
"Кого либя - да не земна,
кого лъжа - да го земна!"
Либе, либе, първо либе!
Аз да зная, че тъй ще е,
ще се хвърля у бял Дунав,
да се в Дунав, либе, удавя,
да ме изхвърли в ливадето,
в ливадето, в грамадето,
да поникна перуника,
перуника и иглика,
да ме берат малки моми,
да ме дават на момците,
на момците, чужденците,
да се пукат нашенците!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013