* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

Станка й двори мела,
долу й горе гледа,
долу й любец гледа,
бяло любе Иван,
тя на любе вика:
- Гялом, гялом, любе,
де си ти да дойдеш
по зад нашта къща,
на малките врата,
да послушаш, Иване,
какво ме мама сади,
как ме тетьо гади,
мене съдят, любе,
тебе споменават.
Да бях, любе, знала,
не щях да те любя,
не щях да те водя,
ща се хвърля, любе,
ю тих бял Дунав,
ща ма извлекат, любе,
руски параходи,
ща ма й изкарат, любе,
у царювите градини,
у царювите чаири.
Ща поникна, любе,
тянко, меко сено,
синя перуника,
море от иглика.
Щя ме косят, любе,
царювите чираци,
щя ме платят, любе,
царювите слугини,
щя ме хранят, любе,
на царски харчове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013