* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

Донка двори мела
долу и горе гледа,
долу либе гледа,
бяло либе Иван.
Тя на либе вика:
- Тебе си гледам, либе,
тебе си гледам, Иване.
Къде си ти да дойдеш,
отзад нашата къща,
на малката врата,
да послушаш, либе,
как моята майка съди,
как моят татко гади.
Мене съдят, либе,
мене съдят, тебе споменават.
Да бях знаела, либе,
не щях да те любя,
не щях да се лъжа.
Че да се хвърля, либе,
в тих бял Дунав (2)
и ме извлекат, либе,
руски параходи.
Ще ме изкарат, либе,
долу в Русия
в царювите градини,
в царювите сараи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013