* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

- Гьорго, либе Гьорго, ела довечера,
ела довечера на нашта пенжурка;
та послушай, Гьорго, как ме мама кълне,
как ме мама кълне, кълне и проваля.
Мене кълне, Гьорго, тебе споменува...
Ти ще станеш, Гьорго, зимна вятърничка,
я ще стана, Гьорго, лятна пеперудка,
да са врътнем, Гьорго, двама да се махнем,
двама да се махнем - не чуем, не видим.
Нямам колай, Гьорго, в Дунав да са хвърля,
Дунав да ме носи, носи и поднася,
на край да ме изхвърли, на край на Бял Дунав,
да изникна, Гьорго, зелена морава,
да ме косят, Гьорго, царюви слугари,
царюви слугари със сребърни коси,
да ме сгребат, Гьорго, царюви слугини,
царюви слугини със златни тармъци,
да ме тварят, Гьорго, царюви слугари,
царюви слугари със сребърни вили,
със сребърни вили във железни коля,
да ме возят, Гьорго, със млади кончета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013