* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

Дана двори мела, двори и калдъръми,
долу и горе гледа, никога не види,
сам си Митя види и тя на него маха:
- Гялом, гялом, Мите, довечера да дойдеш,
довечера да дойдеш на малките врата,
под кривата круша, под жълтата дюля,
ти да слушаш, Мите, как ме мама кълне,
кълне прокълнава, тебе споминава.
Да бях знаела, Мите, не щях да те любя.
Щях се хвърля, Мите, у тиха бяла Дунав,
че ще мине, Мите, руския параход,
ще ме изкара вълна, царските градини,
царските градини, царските чаири.
Ще поникна, Мите, тънко меко сено
и синя перуника, бял-червен-трендафил.
Ще ме косят, Мите, царските чираци,
ще ме дават, Мите, на царските хашове,
ще ме берат, Мите, царските дъщери,
ще ме кичат, Мите, по тънки плетенки,
ще ме вземат, Мите, царските синове,
ще ме кичат, Мите, по черни калпаци,
пък аз ще падам на черни клепаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013