* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

- Е, Стояне, мори, Стоян Солунчино,
като иде, Стоян, от Солуна
и каков ми армаган донесе?
- Донесох ти два яда големи,
един на теб, другя на майка ти.
Люто си се Яна, Яна, бре, разсърди,
па си взема две стомни ю ръце,
па си пойде на Дунав за вода
и на Дунав вели, ем говори:
- Пливни, пливни, Дунав, занеси се,
отнеси ме Стоянови заградье,
там да легна, там да се разлегна -
дека паднат моите черни очи,
там да изврат два студни кладенци,
дека падне мойта равна снага,
да се сравни това равно поле,
дека падне мойта руса коса,
там да изникне до гъста ми гора,
там да дойдат Стоянови коня,
ден да пасат, за два да изпукат.
Как си е ле, Яна, Яна Бога помолила,
и така е, мори, Яно ле станало -
пливнал Дунав, Дунав занесъл е,
отнесъл я, Дунав, Стоянови заградье,
там легнала, там се разлегнала,
дек паднали нейни черни очи,
там изврели два студни кладенци,
дек паднала нейна равна снага,
се сравнило това равно поле,
дек паднала нейна руса коса,
изникнала до гъста ми гора,
там са дошли Стоянови коня,
ден са пасли, за два изпукали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013