* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

Седи Стана на дребно камънье,
сълзи рони по синьо сукманье,
те се ронят, та й капят,
та й капят по белите поли.
Като падат по белите поли,
шил би поли, тънка половинка.
- Да би знала, че тебе да вземем,
хвърлила би се в Цибър мътна вода,
да ме носи и да ме подноси,
да ме хвърли в царове ливаде,
да излезнем, да изникнем,
да изникнем трева детелина,
да ме пасат кадийови кони,
да ме пасат в царюви дворове.
Да изникнем бела перуника,
да ме кинат царските кадъни,
да се валят и търкалят,
и търкалят по меки дюшеци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013