|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Да бях знала, че тебе ще взема...
Ой, Стана седи, Стана седи
на бел мермер камен, (2)
дете държи, дете държи
на алени скута, (2)
сълзи рони, (2) по белото лице, (2)
либето си люто го кълнеше:
- Да бих знала, че тебе ще взема,
хвърлила бих се, метнала бих се у тихи бели Дунав,
Дунав да тече, мене да отвлече.
Там, де ще падне мойта рамна снага,
там да изникне зелено ливаде,
да си пасат цар Крумови кони.
Там, къде падне мойта руса глава,
там да се чине тая честа гора,
да си пасат цар Крумови кози.
Там, де ще паднат моите църни очи,
там да изврият два студии кладенци,
там да си пият цар Крумови кони.
Джигурово, Санданско, инф. преселн. от Крушево, Демирхисарско;
хороводна (НПЮзБ 2, № 1313).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|