* * *

Да бях знала, че тебе ще взема...

Станка седи (2) на край бели Дунав,
та си бели платно копринено.
Набели го, набели си крака,
набуха го със златна бухалка.
Простряла го й на бял ситен, пясък,
хвърли се Станка, метна се Станка,
във нова градинка,
откъсна си алена латина,
затикна я на алена буза.
Сълзи рони през две черни очи,
та си падат по алени бузи.
От бузите по кофар чопрази.
Отдол иде едно лудо-младо,
то на Станка леко отговаря:
- Щеш ли, Станке, двама да се вземем?
Я Станка му леко отговаря:
- Аз да зная, че ще теб да взема,
хвърли ще се, метна ще се,
из тоз бели Дунав.
Дето падне мойта тънка снага,
там да стане пашанско ливаде.
Дето падне мойта руса коса,
там да израсте, трева детелина,
да си пасат беглишки говеда.
Дето паднат мойте черни очи,
там да станат два бистри кладенци,
да си пият беглишки говеда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013