* * *

Чудна мома косачка

Седи Марко, море, седи Марко, море, на високи чардак,
та си гледа нагоре-надоле,
нагоре-надол низ поле, воз поле.
Та согледа мома и невеста,
мома оре я невеста коси.
Едно рало до три бразди кара,
една бразда ечмик шестореди,
друга бразда пченица голия,
трета бразда той бела пченица.
Я невеста коси, я невеста коси,
една коса, три откоса кара.
Един откос трева детелина,
други откос цървена ружица,
трети откос той ран бел босильок.
Самси Марко со сърце сборева:
- Що си немам я сина, я брата,
да му вземем гиздава девойка!
Имал си е сина у пелени,
утъкмил му гиздава девойка.
Натъкмил е китени сватове,
да си идат за мома хубава.
Си сватове на кон се качия,
младоженя у люлка качия.
Па ойдоха за мома хубава.
Ка стигная у момини двори,
си сватове от коне слезнаха,
младоженя у люлка симная.
Си сватове у соври седнаха,
младоженя на клин закачия.
Що е закон всичко прекаран,
дойде време да ги венчавая.
Разплака се млади младоженя.
Си сватове наред го мирия,
никой не мож дете да умири.
Проговори гиздава девойка:
- Простете ми куме и старойкьо,
я да придем дете да утешим!
Па е пришла гиздава девойка,
па й на дете вели и говори:
- Проклет да е кой ти мома тъкми,
триклет да е кой ти мома дава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015