* * *

Чудна мома косачка

Седнал Марко на високи чардак,
та си гледа надоле нагоре,
та согледа Косевка девойка,
дето коси зелено ливаде,
с една коса три откоса кара -
първи откос се зелена трева,
втори откос алена ружица,
трети откос ран бел босильок.
Па си Марко само сбореваше:
- Ой ле, боже, мили боже,
защо немам сина за женитба,
или сина, или по-мал брата,
да потерам Косевка девойка,
да ми стане моя мила снаха!
Дочула го млада Марковица:
- Ой ле, Марко, ой ле, млади Марко,
ако немаш по-мал брат от тебе,
недей улиш бога криво да му стане -
нали имаш сина у пелени,
у пелени, у шарени люлки?
Я си иди мома на юглава,
та си сгоди твои мила сина,
той кье расне, бърже кье порасне,
да ни стане снаха Косевка девойка.
Ка си дочу Марко Кралевики,
засмея се, на булка продума:
- Я си стани, млада Марковице,
та смеси две бели погачи
и наточи две бъклици вино,
па изкарай враната ми коня
и ми подай острата ми сабля,
та да ида мома на юглава.
Ка дочула млада Марковица,
омесила две бели погачи,
наточила две бъклици вино,
изкарала враната му коня,
изкарала коня, наседлала,
па си ошъл Марко на юглава.
Два пъти почука, три повикна,
я конче му мирно не стоеше,
с десна нога на порта удари,
портите се сами отвориха,
па си влезна у равни дворове,
па излезна младата девойка,
та си хвана на Марко кончето.
Па излезна старата й майка,
па си взема две бели погачи,
па излезна стария й баща,
та си взема две бъклици вино,
та сгодиха Косевка девойка.
Па думаха верно за сватбата -
са неделя явен годеж да е,
до неделя верната им сватба.
Па си стана млади Марко,
та си ойде дури дома.
Отдалек го Марковица чека,
чакала го конче да му вземе,
и от снаха скъпите дарове,
и попита Марковица Марко:
- Какво сте думали, Марко, за сватбата?
Я Марко й потийом говори:
- Са неделя, до неделя сватба!
Па си крена Марко да си кани,
да си кани, сватби да собира.
Наканил е Марко девет села,
девет села, дури девет града.
Засъбра се Марковата сватба,
от петък се сватба засъбира,
па станаха рано във неделя,
па кренаха китени сватове.
Па сложиха млади младоженя,
сложиха го у шарена люлка,
качиха го на белото конче,
та тръгнаха китени сватове,
напред върви млада младоженя,
па стигнаха у момини двори.
Разплака се млади младоженя,
сите са го редома тешили.
Ред е дошло на младата булка,
дадоха го на младата булка,
тешила го и му е думала:
- Проклет да е кой те тебе жени,
ощ' по-проклет кой ти мома дава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015