* * *

Чудна мома косачка

У пиянство се Марко похвалил -
снощи му се е, море, син родил,
а се роди, а е, бре, продумал:
- Леле, тате, мили тате,
мен не требит люлка и пелени,
но си викай кумове, попове,
кръстете ме и ме оглавете,
турете ми име Михаиле,
оглавете Елка, мала мома!
Повикаха попове, кумове,
та кръстиха маленко детенце,
туриха му име Михаиле,
оглавиха Елка, мала мома,
па кренаха за мома да идат.
Си сватове на коне яхаха,
младоженя у люлка туриха,
па ойдоха у момини двори.
Разплака се млади младоженя.
Си сватове наред го тешиха,
не можеха дете да утешат.
Теши кумо, кумо и старекьо,
не можеха дете да утешат.
Тешила го Елка, мала мома,
не могла е дете да утеши;
удари го сос десната ръка,
с десна ръка по деснийо образ,
пръстени му белези оставиа...
Проговори Елка, мала мома:
- Проклет да е, що те е оглавил,
проклет да е, кой ти мома даде!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015