* * *

Чудна мома косачка

Седи Марко на високи чардак,
па си гледа нагоре-надоле,
нагор-надол по широко поле.
Та согледа мома и невеста,
мома оре, а невеста коси.
Едно рало до три бразди кара -
една бразда ечмик шесторедни,
втора бразда той бела пченица,
трета бразда тая длъга ръжа.
Една коса три откоса кара -
прави откос трева детелина,
втори откос той рам бел босильок,
трети откос цървена ружица.
Сам си Марко со сърце сборева:
- Д' имах сина или по-мал брата,
да си взема тая малка мома,
да а взема, снаха да ми биди!
Имам сина на седем месеца,
че го пиша на седем години,
че си заема тая малка мома!
Утъкми я Марко, киткоса я,
ей сватове на коне янаа,
младоженьо у люлка вързаха -
дете марок - що че да го прави!
Па ойдоха у момини двори,
ей сватове от коне слезнаха,
младоженьо из люлка симная.
Си сватове у софри седнаха,
на младоженя люлка вързаха.
Що е адет се са прекарале,
разтиши се млади младоженя.
Тишили го кума и старойкя,
тишили го два млади девера,
тишила го младата невеста:
- Тиши, тиши, неутишуваш се!
Удрила го сос десната ръка,
щото носи до девет пръстеня,
направила му до девет белега:
- Аво, дете, аво, мъжко дете,
проклет да е кой те тебе жени,
ощ' по-проклет кой ти мома даде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015