* * *

Чудна мома косачка

Карай, Бое, карай, да караме,
ега, Бое, накрай изкараме.
Накрай има, Бое, чудно чудо.
Накрай има зелена ливада,
у ливада Косенка девойка.
С една коса три откоса кара,
един откос - трева детелина,
друг откос - ран бели босилек,
трети откос - алена ружица.
Съгледа я Марко от чардаци,
съгледа я Марко, хареса я,
па си сам на себе дума:
- Хвала, боже, какво чудно чудо,
да си имам брата или сина,
че си вземем Косенка девойка,
а я си имам дете у пелени!
Па затъкми Марко, затъкми,
затъкмил е Косенка девойка,
повел е китени сватове,
все сватове на конье яхнаха,
младоженя у люлка вързаха.
Пристигнали Косенкини двори,
все сватове от коне слезнаха,
младоженя у ръце вземаха;
все сватове трапези седнаха,
младоженя до огън туриха.
Разплака се млади младоженя,
никой не може него утеши.
Па си приде Косенка девойка,
дала му е цървена ябълка
и на него тихом проговори:
- Мълчи, мълчи, млади младоженьо,
проклет да е кой ти мома тъкми,
триж по-проклет кой ти мома дава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015