* * *

Чудна мома косачка

Що е града личен за гледане,
ой, хубаво, гиздаво девойче,
покрай града преко прекопано,
по прекопо върби насадено,
воз върбите лози възвиено,
мрамор камък - платно за белене.
Кой ка мине, се града хареса.
Заминала гиздава девойка,
и она е града харесала,
и си тихом, тихом продумала:
- Що е града личен за гледане,
що са сенки хладни за седене,
що е грозде бело за зобане,
мрамор камък - платно за белене,
да има за кой, тука ще остана!
Дочул я е царо от чардако
и на мома, мома продумало:
- Азе имам сина за тебека,
но е още у свилни пелени.
Ако можеш тизе да го чекаш,
ще те взема тебе за снашица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015