* * *

Чудна мома косачка

Косила е Косевка девойка,
с една коса три откоси кара -
първи откос трева детелина,
втори откос ситен бел босилек,
трети откос алената ружа.
Ней се чини никой я не види -
съгледа я Марко от чардаци,
съгледа я Марко, хареса я,
хареса я Марко, бендиса я,
бендиса я снаха да му бъде.
Нема Марко кого да зажени -
он зажени сина на година.
Па си ойде снаха да я сака,
па си ойде и дадоха му я.
Завели ги църкви на венчане,
разплака се Марково детенце.
Девойка го с ябълка залъгва,
а детенце ябълка не гледа.
Девойка го със гримня залъгва,
а детенце гримня и не гледа.
Девойка го със пръстен залъгва
а детенце пръстен и не гледа.
Проклела го Косевка девойка:
- Проклет да е кой тебе зажени,
ощ' по-проклет кой менека даде!
Па я дочу Марко добър юнак,
па й ней потийо говоре:
- Хвала тебе, Косевко девойкьо,
че ли либиш мое мъжко дете
ил че либиш моя остра сабя?
Провикна се Косевка девойка:
- Ни че либим твое мъжко дете,
на че либим твоя остра сабя!
Отреза й Марко руса глава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015