* * *

Чудна мома косачка

Море, Марко, млади Марко!
Седи Марко на високи чардак,
та си гледа нагоре, надоле,
па си гледа по все банско поле,
согледа си мома и невеста -
мома коси, а невеста оре.
Не се чуди как невеста оре,
а се чуди как девойка коси;
косата й три откоса кара -
един откос трева детелина,
други откос червена ружица,
трети откос все ран бел босильок.
Сам си Марко сос себе сборува:
- Да си имам я сина, я брата,
да си взема гиздава девойка!
Ако немам ни сина, ни брата,
нали имам сина у пелени,
да си взема гиздава девойка!
Кога било, богме, на сватбата,
утъкми си гиздава девойка,
вси сватове на коне яхнаха,
младоженя у люлка туриха;
кога беше, богме, на венчане,
разплака се млади младоженя.
Тешила го неговата майкя,
тешила го, не утешила го.
Тешил го е неговия баща,
тешил го е и не утешил го.
Тешила го кума господина,
тешила го, не утешила го.
Тешила го гиздава девойка,
тешила го, не утешила го.
Проговори гиздава девойка:
- Проклет да е, кой ти мома тъкми,
и дваж да е, кой ти мома дава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015