|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чудна мома косачка
Вида сено косеше,
Видо ле, Видне ле,
вечер по месечина,
сутрин по ладовина.
Оттам юначе замина,
той си на Вида думаше:
- Видо ле, момне ле,
да даде господ, Видо ле,
както си косиш сеното,
ръката да си отрежеш,
ръката ти - десницата,
ногата ти - левицата,
че не ме любиш, Видо ле,
момчето от друго село.
Искра, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|