* * *

Чудна мома косачка

Седи Марко на високи чардак,
та си гледа нагоре, надолу,
нагоре, надолу през Косево поле.
Согледа си Косевка девойка -
с една коса три откоса кара.
Първи откос - трева детелина,
втори откос - алена ружица,
трети откос - бял босилек.
Провикна се Марко, добър юнак:
- Що е лепа Косевка девокя,
с една коса три откоса кара.
Да имам брат, за брат да я вземам.
Да имам син, за сина да я вземам.
Имам син, ама у пелени!
Зажени си сина у пелени.
Утъкми я Марко, доведе я,
доведе я дома на дворове.
Па пойдо я църква на венчане,
понесе я сина у пелени.
Разплака се дете у пелени,
сите са го поредом тешили,
тешила го е младата кумица,
тешила го, неутешила го;
тешила го е кума и старойкя,
тешила го, неутешила го;
тешили го два млади девера,
тешили го, неутешили го.
Ред е дошло на млада невеста,
ред е дошло она да го теши;
тешила го, неутешила го.
Разсърди се премлада невеста,
удари го с пръстен меньовника,
девет педи у земя го накъца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015