* * *

Чудна мома косачка

Седи Марко на високи чардак,
та си гледа нагору, надолу,
нагор, надол по Косово поле,
та согледа Косевка девойка,
като жане бели ячемици,
като жане до пет реда снопи,
до пет реда снопи си изкарва.
Марко на Елена потийо говори:
- Таком бога, Елено невесто,
какво гледам Косевка девойка,
като жане никак умор нема.
Да си имам сина за женитба,
че си вземем Косевка девойка,
оно има дете у пелени.
Проговори Елена невеста:
- Я да женим дете у пелени,
да си вземем Косевка девойка!
Заискаа Косевка девойка,
заискаа и доведоха я.
Кога било, море, на сватбата,
разрева се дете у пелени.
Тешиа го два млади девера,
тешиа го, не утешува се.
Тешил го е кума господина,
тешил го е, не утешило се.
Ред е дошло премлада невеста,
давала му златена ябука,
па си дете, море, не млъкнуе.
Разлюти се премлада невеста,
на ръка й петдесе пръстена,
па го удри по десната буза,
останало петдесе белега.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015