* * *

Чудна мома косачка

Море, Марко, море, млади Марко!
Седи Марко на високи чардак,
та си гледа нагоре, надолу.
Согледал си мома и невеста,
мома коси, а невеста сбира,
с една коса три откоса кара -
първи откос трева детелина,
а вторийо червена ружица,
а третийо ран бели босильок.
Сам си Марко с чардак сбореваше:
- Д' имам сина или мила брата,
д' имам сина, сега че го женим,
да му вземем работно девойче.
Имам сина, ама е малечок,
малечок е, още у пелени,
малечок е, ама че го женим!
Утъкми го Марко, киткоса го,
дойде време вечем за сватове.
Поканил си кума и старойкя
и си хванал до девет тупана,
и си хванал девет златни свирки,
покани си китени сватове.
Собраха се у Маркови двори,
си сватове на коне яхнаха,
младоженя у люлка туриха,
па тръгнаха през гора зелена.
Ошли са си у момини двори.
Си сватове на коне слезнаха,
младоженя у ръце сивнаха.
Разплакал се млади младоженя,
сите тешат, не мож го утишат.
Проговаря младата невеста:
- Додайте ми млади младоженя,
я да тешим, ега го утешим!
Теши, теши, не утишува се.
Удари го сос левата ръка,
удари го по деснийо образ,
на ръката до девет пръстеня,
остави му до девет белега.
- Проклет да е, кой те тебе жени,
ощ' по-проклет кой ти мома даде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015