* * *

Чудна мома косачка

Марко, мори, Марко! Марко, седи Марко,
Марко, седи Марко, на високи чардак,
та си гледа Марко низ поле широко,
та согледа, море, мома и невеста -
мома коси, море, а невеста оре;
с едно рало оре, до три бразди кара.
Първа бразда, море, ченица гулия,
втора бразда, море, се дълги ръжове,
трета бразда, море, ечмен шестореди.
А момата, море, с една коса коси,
с една коса коси, три откоса кара.
Първи откос, море, трева детелина,
втори откос, море, той бели босильок,
трети откос, море, червена ружица.
Не се чуди Марко на невеста,
но се чуди, море, Марко на девойче.
- Младо да съм, море, залюбило би го;
брат да имам, мори, за брат чу го взема;
син да имам, мори, за син чу го взема!
Па говори, мори, Марковото либе:
- Ели имам, мори, сина у пелена?
Послуша си Марко неговото либе,
поканьи си Марко китени сватове,
поканьи си Марко до девет тупана,
до девет тупана, дванайсе свирки.
Си сватове, мори, конье наяанаа,
младоженья, мори, у шарена люлка.
Па ойдоха, мори, край момини двори.
Разплака се, мори, дете младоженя.
Сите са го, мори, наред, бре, метили,
изскочила, мори, гиздава девокя,
додаде му, мори, златена ябука:
- Мучи, мучи, мори, дете младоженя,
проклет да е, мори, ощ' по-проклет,
ощ' по-проклет, мори, кой напред продума.
Па го удри, море, сос десната ръка,
на ръката, море, до девет пръстеня,
остави му, море, до девет нишана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015