* * *

Чудна мома косачка

Повали се Павол у пиянство,
повали се у хладне механе
да ожени дете у пелене.
Повали се и е га заженил,
от далек му е мому затъкмил,
затъкмил е у Едрена града,
затъкмил е едренку девойкю.
Забра Павол китени сватове,
па отиде у Едрена града
да си тъкми едренку девойкю.
Развика се дете у пелене,
свите су га редом тешили,
дойде ред до гиздаву девойкя.
Па га теши гиздава девойкя,
удари га шаком по образье,
на руку ю - до девет пръстена,
направи му девет люте ране,
па говори гиздава девойкя:
- Мълчи, мълчи, дете у пелене,
проклет да е, кой те младо жени,
проклет да е, кой ти мому даде!
Па си рипи Павол из трапезе,
па говори Павол из трапезе:
- Вала тебе, едренке девойкьо
дал че либиш дете у пелене
ил че любиш мою остру саблю?
Па говори гиздава девойкя:
- Вала тебе, Павле чорбаджийо,
бол че любим твою остру саблю,
а па нечем - дете у пелене.
Ману Павол, главу ю отсече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015