* * *

Чудна мома косачка

Снощи ми се мъжко дете роди;
а се роди - а е продумало,
продумало - име си кажало:
- Кръстете ме, име ми турете,
турете ми име Мияиле!
Вземете ми царювата керка,
цару керка - Деспотова фнука.
Како рекло - се така правили,
кръстили го, име му турили,
турили му име Мияиле,
вземали му царювата керка,
цару керка - Деспотова фнука.
Кога било дено на сватбата,
си сватове на коне яхнуват -
младожена - у люлка шарена.
Кога било, богме, на венчанье,
разруши се млада младожена.
Сите тешат - не мож' да утешат.
Теши, теши кумо-господино,
теши, теши - не мож' да утешат.
Дадоха го младата невеста,
она теши - не мож' да утеши.
Нещо й се върло додеяло,
измаанала сос десната ръка,
ударила мегю двете вежди,
с пръстенье му нишан направила,
па го она люто, горко клела:
- Проклет да е кой ти мома даде, (2)
ощ' по-проклет кой те тебе зима!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015