* * *

Чудна мома косачка

Седнал Марко на високи чардак,
та си гледа нагоре-надоле,
та най-вече низ Косево поле -
там согледа Косевско девойче,
дека коси зелено ливаде -
еднъж маане, три откоса кара!
Първи откос - китна детелина,
втори откос - червена ружица,
трети откос - ран ми бел босилек.
Проговори Марко Кралевити:
- Оти немам сина за женене,
или сина, или по-млад брата,
да оглавим Косево девойче!
Имам сина, ама е малена,
още си е в свилени пелени.
Па е ошел Марко на оглава,
та оглави Косево девойче.
Поканил е що е лис на гора,
па поведе китени сватове,
се сватове на коне яхнаа,
младожена у люлка туриха,
па ойдоха у Косево село,
посрещна ги Косево девойче.
Па ревнала млада младожена.
Сите са се редома редили,
сите са го редома тешили.
Ред е дошло на млада невеста,
тешила го три дни и три нощи,
теши, теши, не се утешува.
Удари го със десната ръка,
с десна ръка по левия образ,
пукнал му се десния му образ.
Проговаря Косево девойче:
- Проклет да е кой те тебе жени,
ощ' по-проклет кой ти мома даде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015