|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чудна мома косачка
Седи Марко на високи чардак,
па си гледа нагоре-надоле.
нагор, надол през Косево поле;
та согледа Косевка девойка,
дека коси у Косево поле,
с една коса три откоса кара.
Един откос - смильов бел босильок,
други откос - трева детелина,
трети откос - алена ружица.
Ка я виде Марко, добър юнак,
ка я виде, много я бендиса,
па се Марко виком провикуе:
- Оти немам я сина, я брате,
да си вземем Косевка девойка,
дека коси у Косево поле?
Па зажени дете у пелени,
ка ойдоха църкви на венчанье,
разплака се той малено дете.
Сите са го поредом тешили,
па не можа дете да утеша,
ред, е дошло на млада невеста,
она дете потийом говори:
- Мълчи, дете да би онемело,
проклет да е кой тебе зажени,
дваж по-проклет кой те на мен даде!
Па си ошли дома на дворове,
правили са сватба там голема.
Бели Искър, Самоковско; инф. род. в Рельово, Самоковско (СбНУ
53/1971, № 475 - "Марко вижда Косевка девойка като коси и оженва сина си
пеленак за нея").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|