* * *

Чудна мома косачка

Замръкнала мома надалеко,
надалеко, зад Стара планина,
та си коси зелено ливаге -
с една коса три откоса кара.
Първи откос - ситна детелина,
втори откос - ружа и трендафил,
треки откос - кръстати босилек.
Ней се чини, никой я не види,
съгледа я Марко, добър юнак,
съжали се Марко, добър юнак,
и си дума Марко, добър юнак:
- Оти немам сина за жененье,
оти немам брата за жененье -
син да имам, за син да я взема,
брат да имам, за брат да я взема!
На си имам дете у пелени,
у пелени - на седем недели!
Па отиде при нойнио баща,
та годия гиздава девойкя,
па пойдоха църкви на венчанье.
Разплака се младо младоженче,
невеста го с пръстен залъгваше,
па си дума, бре, млада невеста:
- Проклет да е, кой тебе зажени -
проклет да е, кой ти мома даде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015