* * *

Чудна мома косачка

Седи Марко на високи чардак,
та претака писано кавалче
и си гледа нагоре, надолу,
и най-веке към поле широко;
та догледа Косево девойче,
дека коси в зелено ливаде,
с една коса три откоса кара.
Първи откос росна детелина,
втори откос ситен бял босильок,
треки откос ситен бял карафил.
Почуди се Марко, млади Марко,
ка да вземе Косево девойче,
като нема сина за женене.
Досети се Марко, доуми се,
кье си има сина у пелени,
да му вземе Косево девойче.
Наканил е кумове, сватове,
та зажени дете у пелени.
Се сватове на коне яхнаха,
младоженец у златна люлчица.
Отидоха в църкви на венчане;
се сватове от коне слезоа,
младоженец от люлка свалиха.
Разплака се младо младоженче,
збъркаха се попове, гякове.
Кунаа го, не окунува се,
лъжаа го, не залъгува се;
дор не дойде младата невеста,
та си бръкна у десни джебове,
та извади позлатни ключове,
отключи си шарени сандъци,
та извади позлатна ябука,
та я даде дете да си игра.
Тога се е дете окунило,
окунило, дете залъгало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015