* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Седнала Неда в нова градинка,
галена Недо, агънце младо,
на гергеф седи, хем поли шие,
хем поли шие, хем жално плаче,
хем жално плаче, хее люто кълне,
Хем люто кълне нойната макя:
- Проклета да е моята макя,
че не ме даде дек си обичах,
а ме дала дек не обичах!
Я си обичах орач-копач,
орач-копач и овчарину,
а тя мене даде на лудо-младо,
на лудо-младо, на хайдутино!
По весден ходи по планините,
а ноще скита по темнитите;
и снощи вечер тук си пристигнал,
и ми донесе струнена торба,
и във торбата човешка глава,
човешка глава и десна ръка.
Главата познах по бело лице,
по бело лице, че е на мой брат,
ръката познах по златен пръстен,
по златен пръстен, че е на мой брат.
Проклета да е моята макя,
че не ме даде дек си обичах,
а най ме е дала, дек не обичам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013