|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Булка върви, булка върви низ гора зелена.
Кя на гора, кя на гора жално, милно дума:
- Църняй горо, църняй сестро, двама да църняем,
ти за лиске, горо сестро, я за мойта младост!
Твойто лиске, горо сестро, слана ознобила,
мойта младост, горо сестро, майка поцърнила!
Твойто лиске, горо сестро, пак ще да разлистне,
мойта младост, горо сестро, нема да се върне!
Мене ме е, горо сестро, майка оглавила
за едно лудо, за едно младо, за едно хайдучьчье.
Деньня ходи, горо сестро, низ зелена гора,
вечер ходи, горо сестро, низ дълбоки друми.
Като дойде, горо сестро, армаган ми носи,
армаган бе, горо сестро, все търговски глави.
Сноще дойде, горо сестро, армаган ми доне,
армаган бе, горо сестро, една десна ръка.
На пръстле хи, горо сестро, един златен пръстень,
на пръстенят, горо сестро, име написано.
Името бе, горо сестро, на малко ми братле!
Заберново, Малкотърновско; на отиване и на връщане от панаир
(СбНУ 57/1983, № 1310 - "Черней, горо, да чернеем - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|