* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка седи в градинка,
та ситно везмо везеше,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, янатема те,
янатемата да имаш,
от мене и от Господя,
дето ме роди еднинько,
еднинко, твърде хубаво,
че ме, мале ле, ожени
за Богдан, баш хайдутинът!
Додя ми, мале, додя ми,
додя ми и дотегна ми,
ката утрина да раня,
на коне ноги да мия,
остри хми саби да бърша,
кървави ризи да пера,
челяшки глави да крия!
И сноще, мале, пак дойде,
кървава риза донесе
и на ризата имаше
една юнашка ръчонка.
И на пръстлето стоеше,
на малко пръстле пръстенят.
Името му бе писано,
писано име - Иванчо,
моето братле по-малко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013